IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live

Падането на иранския режим би било сериозен удар за Русия

Кремъл е малко вероятно да въоръжи Иран

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Когато група руски и ирански външнополитически служители се уговориха да се срещнат в Москва за конференция, озаглавена „Руско-иранско сътрудничество в променящия се свят“, те вероятно не са очаквали колко навременна ще се окаже тази фраза. Седнали около маса в сряда в хотел „Президент“ близо до Кремъл, служители от двете страни бяха принудени да се изправят пред суровата нова реалност: режимът на Иран – ключов съюзник на Москва – е изправен пред най-сериозната си заплаха от десетилетия.

Докато Израел и Доналд Тръмп изискват „безусловната капитулация“ на Техеран , Москва е все по-загрижена за съдбата на Иран, като същевременно мълчаливо признава ограничените си възможности да влияе на развиващите се събития, пише The Guardian.

Никита Смагин, независим експерт по руско-иранските отношения, заяви: „Отдавна е ясно, че Русия няма да защитава Иран военно, защото просто не е готова да рискува конфронтация с Израел и Съединените щати в името на Иран.“

Анализатори казват, че предпазливата реакция на Москва отразява студено политическо пресмятане: приоритизиране на войната в Украйна , като същевременно се опитва да разубеди САЩ от пряко участие в конфликт, който би могъл да доведе до смяна на режима в Техеран.

Кремъл е малко вероятно да въоръжи Иран, камо ли да се намеси в бойните действия, каза руски източник, свързан с външното министерство. „Москва очевидно не иска конфликт с Тръмп и прави всичко възможно, за да призове САЩ да се върнат към дипломацията. Но приоритет на Русия остава да избягва всякакви ходове, които биха могли да подкопаят затоплящите се връзки с новата американска администрация или да доведат до промяна в позицията на Тръмп по отношение на Украйна“, каза източникът.

Въпреки това Кремъл може да загуби от продължителната, подкрепена от САЩ, израелска военна кампания, която опустошава икономическата и военната инфраструктура на Иран и заплашва оцеляването на режима в Техеран.

„Ако настоящият ирански режим се срине, това би било едновременно стратегически и репутационен удар за Русия“, каза източникът, свързан с руското външно министерство. „По-голяма загуба от падането на Дамаск“, добави източникът, визирайки намаленото влияние на Москва върху Сирия след падането на Башар Асад, дългогодишен съюзник на Кремъл, чието евентуално поражение бележи края на скъпоструваща десетгодишна руска интервенция.

На пръв поглед, сдържаната реакция и сдържаните осъждания на Русия контрастират със задълбочаващите се връзки, които тя е изградила с Иран след нахлуването си в Украйна през 2022 г. - война, която постави Москва, редом с Техеран, сред режимите, най-силно засегнати от санкциите.

В първите месеци на руската инвазия в Украйна, Иран се оказа важен партньор на Кремъл, доставяйки на Москва хиляди бойни дронове, използвани за атаки срещу украински градове. По-късно Техеран изпрати инструктори в Русия, за да помогне за създаването на съоръжение за производство на дронове, базирано на ирански проекти, дълбоко в Уралските планини.

Владимир Путин от своя страна похвали задълбочаващите се връзки между двете страни. През януари той и неговият ирански колега Масуд Пезешкиан подписаха широкообхватен „всеобхватен договор за стратегическо партньорство“, насочен към засилване на военното сътрудничество и обмена на разузнавателна информация.

Въпреки това, отношенията между двете държави винаги са били сложни, казват наблюдатели. При подписването на военното споразумение и двете страни настояха да пропуснат клауза за взаимна отбрана, което означава, че Москва вече няма правно задължение да предоставя военна помощ на Иран. Русия също така бавно доставя гама от оръжия, поискани от Техеран.

„Въпреки многократните искания от иранска страна за различни видове оръжия – системи за противовъздушна отбрана и изтребители – нищо от това не е било прехвърлено на Иран от Русия до момента“, каза Смагин.

Отчасти поради обвързаността си с Украйна и нарастващите си връзки с други регионални играчи, включително Саудитска Арабия , Москва не показа особена спешност в подкрепата на Иран, дори когато позицията на Техеран отслабна след ударите срещу ключовия му марионетка, ливанското движение Хизбула.

Междувременно Кремъл до голяма степен се е отказал от зависимостта си от иранската военна подкрепа, след като вече е придобил експертизата за масово производство на дронове в страната.

Някои в Москва дори се опитаха да представят позитивно нападението на Израел срещу Иран. Първо, цените на петрола скочиха до най-високото си ниво от четири месеца – и се очаква да се повишат още – предлагайки на Москва така необходимия икономически тласък във време, когато падащите световни цени на енергията заплашваха да намалят военновременния ѝ бюджет.

Конфликтът привлече и пълното внимание на Тръмп, който през последните дни почти не спомена Украйна. Той прекъсна пътуването си до срещата на върха на Г-7 , пропускайки предварително насрочена среща с Володимир Зеленски.

Руслан Пухов, директор на Центъра за анализ на стратегии и технологии, московски мозъчен тръст в областта на отбраната, написа в Telegram:

„Вероятно е Украйна да понесе най-големи военни и политически щети в тази ситуация, освен самия Иран, разбира се. Нова война в Близкия изток не само ще отклони вниманието на света от конфликта в Украйна, но и очевидно ще допринесе за окончателната преориентация на САЩ към предоставяне на военна помощ на Израел.“

Но макар че това може да предложи краткосрочни ползи, дългосрочната картина е далеч по-несигурна за Русия, казват анализатори и вътрешни хора.

Русия рискува да загуби ключов стратегически партньор – заедно с години политически и икономически капитал – при удар, който би могъл сериозно да подкопае по-широките ѝ геополитически амбиции. През последните две години Москва се превърна във водещ чуждестранен инвеститор в Иран, инвестирайки милиарди в газови, енергийни и инфраструктурни проекти – всички от които биха могли да бъдат застрашени, ако режимът в Техеран падне.

И за разлика от някои други съюзници на Москва, като Беларус, Русия споделя малко по отношение на историческа или културна близост с Иран. Партньорството им е изградено не толкова чрез традиция, колкото чрез споделена враждебност към Запада – и опита от справянето с живота под санкции.

„Ако този режим падне, мисля, че ще бъде много по-трудно за Русия да запази активите и влиянието си в страната“, каза Хана Ноте, експерт по руската външна политика, базирана в Берлин.

Ноте каза, че най-лошият сценарий за Москва би бил Близкият изток, доминиран от съюзнически настроени към САЩ сили. „Това би бил тежък удар за Русия.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата